Тъй като е време за обяд, ще предизвикаме сетивата като ви разкажем повече за пикантната подправка, без която почти всеки сандвич не може да се раздели.
И така представяме ви нейно величество Горчицата.
Може да ви се струва пресилено, но тази подправка се гордее със собствен музей. Той се намира в Мидълтън, Уисконсин, САЩ. Входът на музея е безплатен и там можете да се запознаете в най-големи подробности със световно признатата апетитна подправка.
Горчицата има за основа синапеното семе. Съществуват два основни вида горчица – на прах и т.нар. готварска. Тази на прах се прави от стрито синапено кюспе. А изобилието на готварските горчици е толкова голямо, че едва ли ще можем да споменем всички.
В най-чистия си вид към синапа се прибавят олио, оцет и сол. Впоследствие характерният пиперлив вкус на подправката започва да се обогатява с добавянето на различни подправки – канела, черен пипер, карамфил, например.
Историята на горчицата започва, забележете, още 3000 години пр.н.е. След това, хората от Древен Рим и Древна Гърция позабравят за вкусната подправка. Това е малко учудващ факт, имайки предвид, находчивостта на тези народи, що се отнася до кулинарията.
Цветовете на горчицата започват от светложълто и преливат в нюанси до тъмнокафяво, в зависимост от добавете подправки.
Горчицата е подходяща добавка към меса, сирена, садвичи, слага се в дерсинги и сосове за различни салати. Горчица се използва напрактика по цялото земно кълбо.
Няколко думи и за полезните свойства на горчицата. В една чаена лъжица има само 5 калории. Някои от многото витамини и хранителни вещества в синапеното семе са селен и омега-3 мастни киселини.
Източник: Photl.com
Ето някои от най-популярните видове горчица.
Жълта горчица
Тя се използва най-вече в Америка и Канада. Лека бледожълта горчица, овкусена с куркума.
Пикантна кафява горчица
Също най-разпространена в САЩ. Синапените зърна са едро смлени, което дава на горчицата този кафяво-жълт оттенък с малки петънца.
Бирена горчица
Често се използва като заместител на оцета.
Дижонска горчица
Една от най-полулярните горчици, която се слави със силния си вкус, който "атакува" директно носа, образно казано. Оригиналната рецепта за дижонската горчица датира от 1856 година. Съдържала е кисел сок от грозде. Днес съставката, която отличава този вид горчица, е бялото вино.
Пълнозърнеста горчица
Името говори само за себе си. В нея са смесени различни видове семена, чрез които може да се регулира силата на лютивината на горчицата.
Медна горчица
Вкусът й е по-лек, заради наличието на мед в състава. Подходяща е за хора, които не си падат по силно покантните вкусове.
Баварска горчица
Тя се прави от натрошени синапени семена, подсладени със захар или мед. Обикновено се сервира с вайсвурст и леберкес.
От толкова пикантни приказки за горчица апетитът ни се изостри значително. А вашият?
Припомнете си кои други храни са удостоени със собствени музеи.
