Преяждане, слаба памет, проблеми със запомнянето и научаването на нови неща – всички тези негативизми, според много нови проучвания, се свързват с консумацията на захар. Тези взаимовръзки обаче тепърва започват да бъдат осъзнавани. Така стигаме до съвсем логичния въпрос: какво причинява хроничното поемане на захар на човешкия мозък?
Според Американския департамент по земеделие, средностатистическият американец консумира точно 70.7604 килограма захар годишно. Ако трябва да бъдем по-илюстративни, количеството се равнява на 5 рафта в хранителния магазин, заредени само със захар. Ако намирате тази информация за нереална, то вероятно се дължи на факта, че захарта е "невидима" и всъщност нямаме никаква представа колко захар точно поемаме с храната си.
Ключовата дума в тези данни е именно "добавена". Една здравословна диета например съдържа достатъчен обем натурално образувана захар (в плодовете, зърнените култури). Хората обаче консумират в пъти повече захар чрез преработените храни, най-често с бързо абсорбиращата се от организма фруктоза.
Това пояснение е особено важно, тъй като човешкият мозък всеки ден има нужда от захар, за да функционира. Мозъчните клетки се нуждаят от два пъти повече енергия, отколкото всички други клетки в организма. Тази енергия се добива от глюкозата (или кръвната захар), която може да се определи като горивото на мозъка. Така че не захарта е негов враг, а добавената захар.
Според много проучвания, диетите, богати на добавена захар, намаляват производството на мозъчния невротрофичен фактор, един изключително важен протеин. Без него, човешкият мозък не може да сформира нови спомени и не може да запомня или научава нови неща. Нивата на невротрофичния фактор са особено ниски при хора с нарушен глюкозен метаболизъм, т.е. диабетиците, като с намаляването на нивото на протеина все повече се влошава метаболизма.
С други думи, системното консумиране на добавена захар осезаемо намалява нивата на невротрофичния фактор, без който мозъците ни не могат да функционират правилно. Оттам пък се стига до резистентност към инсулин, водеща до диабет тип 2, който прави организма поддатлив на много други здравословни проблеми. Веднъж случи ли се това, мозъкът и тялото навлизат в един разрушителен цикъл, който трудно може да се превърне в назидателен.
Лошите новини не свършват дотук. Ниските нива на невротрофичния фактор водят до депресия и дори деменция. Всъщност съвсем логично е да се окаже, че именно ниската активност на белтъка е ключът към разкодирането на тези и много други заболявания, като Алцхаймер. Разбира се, необходими са още изследвания, за да бъдат заключенията непоклатими. При всички положения обаче, нарушеното действие на невротрофичния фактор е много лоша новина за човешкия мозък.
Други изследвания пък се фокусират върху връзката между приема на добавена захар и синдрома на хроничното преяждане. Всеки човек интуитивно знае, че захарта и наднорменото тегло някак са свързани, тъй като захарта е пълна с калории, но точната причина, която ни пристрастява към захарта, доскоро не бе съвсем ясна.
Други проучвания безкомпромисно сочат, че консумацията на добавена захар затъпява мозъчния механизъм, който ни уведомява кога да спрем да се тъпчем.
Какво е заключението? Хората сами увреждат своето здраве, като си изграждат меню от преработени храни, богати не само на добавена захар, а и на куп други вредни съставки.
Какво да направим? Вместо да посягаме към пакета желирани бонбони, да се спрем пред вкусните, сочни и свежи плодове.
