По света цари голяма забрава. Моят „Черешов юбилей” е един ярък пример за това.
И макар че всеки, който яде от това блюдо, винаги ще си спомня за великата кралица Виктория, нейния юбилей и че най-много е обичала череши, истината е, че рецептата не съдържа никакъв сладолед.
Никога не е съдържала. Ако имаше сладолед, блюдото нямаше да бъде възприето толкова бързо от самата кралица като символ на нейния дух като монарх.
Защото тя се наслаждаваше на пищността на черешите, на тяхната тъмна сладост. По природа черешите са еротични плодове – черешата не ви ли напомня за тъмния плод на жената?
Този факт обаче не успя да убегне на кралицата. И затова тя започна да го лапа лакомо. Беше сложна жена.
Затова е много важно рецептата да бъде разбрана правилно. А тя гласи следното:
Сварете на тих огън черешите с костилките в захарен сироп. Прецедете. Поставете ги в златна купа, която трябва да бъде най-малко четиринайсет карата, и редуцирайте сиропа, като го сгъстите с житно нишесте, разредено със студена вода. Добавете към сиропа топъл кирш и залейте с него черешите. Отдръпнете се. Запалете.
Както сами разбирате, сладоледът би бил обида за подобно блюдо. За нещастие някои издатели публикуват сладоледената версия като „истинската” рецепта, а в някои крайни случаи дори забравят да споменат името ми.
Единственият начин да се противопоставиш на забравата е като готвиш. Едно добре приготвено блюдо внася красота, дълбочина и многообразие в живота. Храната е едно прекрасно вълшебство, а да повярваш във вълшебствата и да ги създаваш, е ключов и изключително необходим акт.
И така. Мълчаливо. Гответе.
*Откъсът е от книгата "Бели трюфели през зимата" на ИК "Кръгозор"
