В народните представи Видовден се тачи в чест на Вида - сестрата на двамата светци-градушкари Вартоломей и Елисей.
За предпазване от градушка се спазва строго забраната да се работи.
В отделни райони на Югоизточна България на този ден се става рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че е хубаво да се види слънцето, за да бъде човек здрав и весел.
В района на Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се стича цялото население на района.
Народното вярване, че градушката идва като божие наказание за сторени грехове, вероятно поражда представата, че Видовден е денят, в който ще се разбере какъв е грехът, за който се говори и за който ще се търси сметка. "Всяка коза на свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим!" Затова празнуват Видовден, "за да не види Господ греховете".
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
