Павлювден, Паулувден - народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка.
Свързва се със стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павльовден строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори за приготвяне на храна), за да се предпазят реколтата, имотът и домът от огън и пожари.
В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се "опавлюва" брашното т.е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.
В църковния календар Павльовден е отбелязван на 29 юни (Ден на свети апостоли Петър и Павел), но народът го приема самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни).
Свети Павел е един от 12-те апостоли. Около 30-годишен приема християнството. Проповядва в Мала Азия и на Балканския полуостров. Осъден и екзекутиран около 67 г. в Рим след дълги години затвор.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
