Народното название на християнския празник Възнесение Господне. Чества се 40 дни след Великден и винаги в четвъртък - последния, седми Велики четвъртък.
В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от първия Велики чевтъртък.
Това определя спазването на Спасовската или Черешовата задушница. В събота след празника жените отиват на гробища. Тук те извършват същите действия, както и на останалите задушници. На места в Североизточна България палят огньове по гробовете или ги заливат с вода - практика, която верятно има връзка с магическите действия за измолване на дъжд.
На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
В християнството, според Новия завет, след своето възкръсване Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, движейки се сред тях като богочовек. На 40-тия ден в обкръжението на своите последователи, в подножието на Елеонската планина, той се въздига в небесата.
В православната църква на този ден се празнува възнесение Господне, а се нарича Спасовден, защото с факта на Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
