"Любовта върти света ли? Съвсем не. Уискито върти света два пъти по-бързо." Комптън Макензи
Въпреки че дълги години упорито отказвах да опитам уиски (и аз не знам защо!), една вечер, преди години, това се промени. Не си спомням повода, нито уискито, само фактът, че, въпреки криволинейната ми походка на връщане, на другия ден нямах никакво главоболие. Тук трябва да уточня, че всъщност не съм голям "пияч", като (почти) всяка жена, но пиенето на чаша уиски, след работа, се е превърнало в ритуал, съперничещ си с чашата винце в моите вечери. И в онази (без)паметна нощ не бях изпила толкова много, обещавам!
Със сигурност обаче тогава съм консумирала висококачествена алкохолна течност (вероятно малцова, но за това - след малко), а не такава, представяща се за уиски, а иначе не се знае внос ли е, или родно производство с чужд етикет. Защото и такива има, колкото щете.
Защо започвам историята на уискито с лична история (която може и да е просто плод на въображението ми)? Уискито, със своя многолетен бекграунд и богати традиции, винаги се свързва с приятелски сбирки (ако съдим по рекламите, винаги на мъже), топла атмосфера, хубава музика. И то определено може да се нарече "алкохол с отношение" - към живота, към другите, към себе си.
Историята около името му също е забавна, колкото забавни са повечето истории от Обединеното кралство. В началото то въобще не се казвало "уиски". На келтски, от който език произлиза, то се наричало "uisge beatha" и се превеждало като "вода на живота". На братята англичани изглежда им било трудно да го произнасят, предполагам, и започнали да наричат слънчевия еликсир "uishgi". И така, от уста на уста, думата в крайна сметка се превърнала в "whisky”.
Историята помни, че при самата си поява уискито имало доста противници, които го обвинявали, че има вкус на смачкани дървеници. Да ги пита човек защо въобще знаели какъв вкус имат дървениците! Иначе първият писмен източник е от далечната 1172 година, като родината му е Ирландия.
Днес уискито има страшно много почитатели, и от двата пола, които могат да избират от многобройните му разновидности. Ето ги и най-известните:
Скоч ("Scotch”). Или шотландското уиски. Само такова, отлежало в зелената страна, има право да носи този етикет.
Бърбън ("Bourbon”). Произвежда се от 51% царевична каша. Уискито по принцип се прави от пшеница, ръж или ечемик, така че е спорно уиски ли е бърбънът, или си е бърбън.
Блендед ("Blended”). Такива са най-масовите уискита. Неговото съдържание е с различни пропорции малцово и зърнено уиски, обикновено в съотношение 40:60. Производителите на такива убеждават, че не са никак по-лоши от малцовите и че не съдържат спирт, въпреки че истинските познавачи твърдят друго.
Малц ("Malt”). Много скъпо уиски, което се прави от покълнал във вода ечемик, който се изсушава в пещ. Откъдето идва и т.нар. "опушен аромат". От него махмурлук – голяма рядкост.
Уискито също си има възраст, която се изчислява по точно определен начин. Тя се дава въз основа на най-младия компонент. Самото отлежаване прекъсва в секундата, когато уискито отива в бутилката. Ако е отлежавало 12 години, а е бутилирано преди 5, то не става на 17, а си остава на 12. Ето защо, когато купувате, следете и за датата на бутилиране.
Известният японски писател Харуки Мураками романтично е казал: "Уискито, като красивата жена, трябва да се оценява. Първо му се наслаждавате с очи, после с устни". Няма да споря с него.
*Ето тук може да си припомните историята на йегермайстера.
