Содата бикарбонат (натриев бикарбонат, сода за хляб, сода за печене) реагира в комбинация с продукти като прясно и кисело мляко, образувайки въглеродни мехурчета, които увеличават обема на тестото и способстват образуването на мъничките шупли в готовите печива.
Нейното означение е NaHCO3.
Високата температура е тази, която придава на содата действието на бухвател. Това става чрез отделянето на въглероден диоксид при печене. Неговото отделяне започва при температура, по-висока от 80С.
Тъй като тази реакция не може да се случи при стайна температура, смесите със сода бикарбонат (например за кекс, блат) спокойно могат да бъдат оставяни да преседят преди печене.
Содата реагира веднага след намокряне, така че трябва да се съхранява на сухо.
Първата фабрика за производство на сода бикарбонат започва работа през 1846 г. в Ню Йорк.
Содата е категоризирана като хранителна добавка, като приетият за нея код е E500.
Това е едно от малкото "Е"-та, които се считат за безопасни в умерени количества, т.е. за нуждите на готварството.
Воден разтвор на сода бикарбонат се използва и като средство за първа помощ на хора, страдащи от висока киселинност на стомаха. Тя е известна и със своите козметични характеристики.
Бакпулверът пък, освен сода бикарбонат, съдържа и киселинни съставки.
Обикновено една супена лъжица бакпулвер (около 5 мл) е достатъчна, за да надигне смес от брашно, мляко и яйце в една чаена чаша (200-250 мл). Имайте предвид обаче, че ако сместа принципно е киселинна, добавянето на бакпулвер ще доведе до неприятен вкус на храната.
Тази висока киселинност може да се предизвика от съставки като мътеница, лимон, кисело мляко, друг цитрус или мед.
Сода бикарбонат. Снимка: morgueFile
