Рецепти за Никулден

На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност – Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.

За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

[п →]

// Коментарите са изключени

Японската кухня несъмнено е една от най-здравословните в света. Ястията й са известни с великолепния си външен вид. Малцина обаче знаят, че основната храна е вареният ориз, а всичко друго като зеленчуци, месо, риба се сервира за подсилване на вкуса му. Имената на японските ястия се образуват според броя на допълнителните блюда, сервирани към супата или ориза. Най-обикновеното се нарича ‘Ичиджу-Иссай’, което означава ‘супа плюс едно блюдо’ и обикновено включва супа, ориз и мариновани зеленчуци. Най-разпространеното ястие е ‘Ичиджу-Сансай’ (супа плюс три блюда) и включва, освен супата и ориза, три ястия приготвени с различни техники (печено, варено, задушено, сурово и т.н.). ‘Ичиджу-Сансай’ приключва с мариновани зеленчуци и зелен чай.

Тъй като японците са островна нация, те консумират много морски продукти и водорасли. В началото на миналия век в менюто им започват да навлизат говеждото месо и пилешкото и в днешни дни са неотменна част от него. Въпреки китайския си произход, Менруй (макаронените изделия) заемат съществено място в японската кухня. Соба са тънки и кафяви спагети, произведени от брашно от елда (гречка), а белите спагети Удон се правят от пшеница. И двата вида се сервират обикновено с рибен бульон и много зеленчуци. Рамен са тънки светложълти пшенични спагети, стават популярни в началото на 20 век. Ето и някои други основни японски ястия:

[п →]

// Коментарите са изключени

Когато говорим за японска кухня, не можем да не споменем чайната церемония (чаною). Макар че тя отделно изкуство, връзките й с кулинарията дълбоки.

‘Чаною’ в превод означава гореща вода за чай. Чайната церемония е синтез от много японски изкуства като се набляга върху подготовката и поднасянето на купичка чай от душа и с чисто сърце.

Чаят е внесен в Япония за първи път от будистки монаси през шести век от новата ера, но се утвърждава като широко разпространена напитка чак през 1191 година, след завръщането от Китай на будисткия свещенник Ийсай (1141-1215). Онователят на зен-сектата Ринзай донася чаени семена, а неговият приятел монахът Майо (1173-1232) ги засява в храма Козанджи, разположен в близост до Киото.

[п →]

// Коментарите са изключени

Всеки празник е от особено значение за евреите. Въпреки че има три, които се почитат като основни (Песах, Шавуот, Суккот), нито един празник не е маловажен за тях. Причината е, че всичко е свързано с религиозния живот и случайсността не е елемент от ежедневието на хората.

Дори и на пръв погле най-драматичните или пък незначителни събития имат своята връзка с неизменната воля на Бога. Такъв е случаят и с празника Ханука.

През 165 г.н.е Юда Макавей предвожда възстание, в което той и неговите сподвижници извоюват победа над трима сирийски генерали и освбождават Ерусалим и Храма. След това знаменателно събитие евреите прочистват храма от поставените в него идоли, освещават го и на 25 Кислев (тази година 8 декември) обявяват Храма отново за церемониално чист. Оттук идва и името Ханука, което на иврит означава „посвещение“.

[п →]

// Коментарите са изключени

В живописната местност Пиемонте, северозападна Италия, се намира Фонтанафреда. Районът е обграден с множество хълмове, а климатът по тези земи е многообразен, повлиян от четирите сезона. През есента и пролетта често вали и точно това променливо време, както и глинестата почва, правят Пиемонте толкова благоприятно място за отглеждане на грозде. Още от най-древни времена, хората в тази част на Италия приготвят висококачествено червено вино за домашна консумация.

До 19 век Фонтанафреда е частно имение с великолепни, старинни замъци. През 1878 г. крал Виктор Емануел подарява на съпругата си Роза ди Мирафиори и сина им Емануел Гериери винарската изба във Фонтанафреда. Тогава Гериери започва да развива винопроизводството като бизнес, като умело съчетава модерните нововъдения в производството на благородната напитка с уникалните традиции, наложени в този район. Фирмата бързо печели позиции, благодарение на висококачествените си продукти, както в Италия, така и из цяла Европа.

[п →]

// Коментарите са изключени

// Коментарите са изключени

Трифон Зарезан е български църковен празник, на който се почита Свети Великомъченик Трифон. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар на 14 февруари. Промяната в датите става през 1968 г. след като Българската православна църква въвежда Григорианския календар. Празникът е включен в цикъл от три последователни дни, които са известни като Трифунци – 1, 2 и 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. В много от населените места в България обаче основният обред се извършва на 14 февруари. На този ден празнуват лозарите, винарите и кръчмарите. Известен е като Зарезан, защото в началото на пролетния сезон започва резитбата на лозята. Празникът се среща още и като Зарезановден, Трифон Зарезой, Трифон пияницата и Трифон Чипия, като последното идва от легендата според която светецът отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите.

[п →]

// Коментарите са изключени

Технологията за производство на сирене зависи преди всичко от географския район. Всеки вид си има своя технология на приготвяне, но има няколко процеса и фактори, които са общи за всички сирена. На първо място това е суровината. За да бъде качествено едно сирене, то трябва да бъде приготвено от чисто и пълномаслено мляко. Това се постига с грижи за животните и поддържане на хигиена в обора и в мандрата. В Швейцария, например, към кравите се отнасят като към член от семейството. Всички събития в кравешкия живот се отбелязват с внимание и уважение. Когато се извеждат на лятна паша в планината,  цялото село се събира и ги изпраща с песни и венци от цветя. Посрещането на ‘рогатите дами’ се отбелязва с подобни всенародни веселия. Това донякъде обяснява защо българските сирена са с толкова непостоянни качества. Българските роднини на този вид добитък могат само да си мечтаят за подобно отношение.

[п →]

// Коментарите са изключени

За много хора сиренето и виното вървят ръка за ръка, както солта и пипера, рибата и пържените картофки, шопската салата и ракията. Трудното идва, когато трябва да се подбере конкретно вино за конкретно сирене, защото както при правилна комбинация тези продукти взаимно се подчертават, така при необмислено съчетаване се губи усещането за истинския им вкус.

Още по-сложно става, когато имаме дъска със сирена. При комбинирането на вино с храна са важни интуицията, доброто чувство за съчетаване на вкусовите нюанси и любопитството, а не цената или репутацията на едно вино или сирене.

Съществуват някои общи принципи, които могат да помогнат за ориентиране в безкрайния свят на вината и сирената:

[п →]

// Коментарите са изключени

С главния редактор на списание „Меню“ Алеко Дянков се срещнахме на чаша бира и той напълно оправда очакванията ми – „леко загръглен мъж в разцвета на силите си“. Разговорът започна непринудено, а вероятно комбинацията две в едно – журналист и кулинар едновременно, поддържаше интереса ми през цялото време.

Как се стигна до идеятa за списанието?

Някъде в началото на годината издателите на „баткото“ – сп. „Бакхус“, решили, че трябва да има такова списание, защото в този вид, в който е замислено, липсва на пазара. Разбира се, направени са всевъзможни проучвания на евентуалния читателски интерес, проведени са допитвания до т.н. „фокус-групи“, т.е. представителна извадка от читателската аудитория, и се стигнало до идеята да се създаде новото списание. Следващата крачка била събирането на екипа: Ивелина Иванова, нашата шеф-готвачка, Ясен Панов, художникът, и Драгомир Матеев, фотографът, били налице, защото работят вече за „Бакхус“. Оставало само да се намери главния редактор и след конкурс, който включваше и кулинарен тест, избраха мен.

[п →]

// Коментарите са изключени