Честита Нова Година!
Този поздрав ще се чува няколко дни след настъпването на новата година. Денят, в който се чества Нова Година, обаче, не винаги е бил първи януари.
Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта. Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни, като всеки ден се празнувал по различен начин.
Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова Година. Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар 'разтеглил' предишната година на 454 дни.
Ранната Католическа църква заклеймила тържествата за Нова Година като паганизъм. С разпространяване на християнството, църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова Година не прави изключение. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църковни деноминации като "Обрязването на Исус Христос". През Средновековието църквата продължила да се бори с честването на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави.
Една от традициите по света, с които се свързва настъпването на новата година, е вземането на важно решение. Например отказване от цигарите или започване на сериозна диета. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата. Според едно предание, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината. Поради тази причина, много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си. Друго поверие казва, че ако на Нова година на портата потропа висок чернокос мъж, годината ще е щастлива за домакините. Датчаните пък вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг "щастлив" зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари.
***
Новогодишната трапеза трябва да бъде преди всичко празнична, красива и да има някаква изненада. Затова, когато избирате продуктите, обръщайте внимание не само на качеството, но и на външния им вид. Особено старателно се подбират плодовете, тъй като те украсяват масата.
Колко ястия да се приготвят за празника? Всяка година си го задаваме този въпрос. И всяка година остава огромно количество неизядена храна. На тортата рядко и идва редът. Защо е така? Защото един човек не може да се справи с пет вида салата, шест ордьовъра, две основни ястия, печени гъска и прасенце. Опитните кулинари препоръчват следните количества храна за един възрастен: 300 г предястия, 400 г основно ястие, 500 г плодове, при условие, че човек танцува през цялата нощ.
При концентрирание напитки дозата е 150 г на човек, но за българите нормата е половин литър ракия или водка за двама мъже. Една бутилка шампанско стига за трима души, а вино – бутилка за двама. За дамите може да се вземе шише ликьор. От безалкохолните напитки се предвиждат по литър и половина – два на човек. Не е задължително всичките безалкохолни да са газирани – може да се предложат сокове, сиропи, компоти и др.; не трябва да се забравя и минералната вода.
След като продуктите са купени, трябва да се положат малко усилия, да придобият необходимия празничен вкус и вид. Хубаво е салатите да се запомнят не само с индустриалните си количества. При плодовите и зеленчуковите салати е важен не само вкусът, но и съчетанието на цветовете. В баналната руска салата, вместо салам или шунка, може да се сложи варено или печено пиле (именно така я правят в Русия), както и малко кисела ябълка за придаване на по-интересен вкус. В салатите с майонеза за по-фин аромат се настъргва лимонова кора. В никакъв случай не бива да се смесват топли и студени зеленчуци, от това салатите се развалят много бързо. Друг "трик" за придаване на пикантен вид на салатите е да се натърка купата, в която ще се сервират, със скилидка чесън. Така се избягва агресивния мирис на чесъна, който дразни, когато се слага директно в тях (за "Снежанката" това не се отнася). Десертите е най-добре да се приготввят от готови продукти. Мелбата може да се направи от купешки сладолед, полят с ликьор и наръсен със стафиди, ядки и кокосови стърготини. Тортата ще се получи и с готови блатове, а за баклавата и баниците не е задължително собственоръчно да разточвате корите.
Всъщност Нова Година е празник и затова в приготвянето на трапезата е добре да се включи цялото семейство, за да може домакинята да изглежда красива и усмихната, а не като "пребита" от работа. Все пак е празник!
