Неслучайно домакинската работа е наречена именно "работа". Домакинството определено не е за всеки. Не всеки може да предложи на своето семейство или гости идеално бели и изгладени чаршафи и покривки или светещи до блясък съдове.
Както всяка друга професия, и домакинската има своите тънкости и тайни. Освен личните умения на човек, важен фактор играят електроуредите.
Какво ще открием в дома на една отлична домакиня (или домакин)? Този въпрос може да получи най-разнородни отговори, в зависимост от финансовите възможности и необходимостите. Ето защо, в настоящия случай няма да си разтегляме локуми, а ще разсъждаваме конкретно върху една тема. А именно:
Трябва ли да имаме съдомиялна машина?
Почти няма да откриете модерен кухненски бокс, в който да не е отредено място за нея. И, ако преди няколко години мнозина си мислеха, че тя е просто ненужна приумица, то днес все повече домакини прибягват до нейните полезни услуги.
Първата информация за механична съдомиялна се появява още през далечната 1850 година в Щатите, където е и патентована. Разбира се, дървената посестрима далеч не била най-функционалната и добра придобивка. 15 години по-късно се появява леко подобрена версия, но нито една от двете не получaва необходимата доза популярност.
Модерните съдомиялни произлизат от изобретение от 1887 година – на Джоузефин Кокрън, което също се задвижвало от силата на ръцете, но било доста по-обмислено. За първи път тя показва съдомиялната си през 1893 година, по време на Чикагския световен панаир. Дамата не била случайна – внучка на конструктора на първия работещ парен локомотив Джон Фич. Самата Джоузефин никога не докосвала чинии, а създала машината, тъй като прислугата й не се грижела подобаващо за скъпоценния й порцелан.
Моделите, които се свързват към водопроводната инсталация, пристигат през 20-те години на миналия век. Тези двайсетарски съдомиялни доста напомняли на днешите – с предна отваряща се врата, с решетъчна поставка за посуда и въртяща се вътрешна пръскачка.
Илюстрация: Vintage Ads
Но и тази машина не получила заслужените аплодисменти! Съдомиялната печели успех 20 години по-късно, когато към миещите й функции са прибавени и изсушаващи. През 70-те съдомиялната става неразделна част от повечето американски домакинства. Постепенно започва да навлиза и в Европа.
Както става ясно, пътят на съдомиялната, от дървен леген до връх на електротехниката, е дълъг и изпълнен с много препятствия. Днес нашите глави далеч не се занимават с разсъждения върху нейното подобряване, а върху разнищването на някои митове, свързани с нейните ползи и вреди.
Мит номер ни води именно към бактериите, които тя може да задържа. Високата температура на водата (около 70 С), комбинирана с белината в препаратите за съдомиялни, гарантират тяхното пълно отстраняване. Ако миете на ръка, температурата на водата няма как да надхвърли 40-45 С. Разбира се, чистотата на кухнята и всички уреди в нея зависят пряко от собственика.
Именно той е този, който трябва периоднично да почиства уплътнението на вратичката, където могат да се натрупат остатъци от храна. Иначе е доказано, вследствие на много тестове, че силно замърсените чинии се измиват много по-добре в машината, отколкото на ръка.
Модерната съдомиялна може да бъде "скрита". Снимка: sxc.hu
Друг мит с употребата на съдмиялна твърди, че уредът заема много излишно място. И това не е вярно. Съдомиялните идват в различни размери, така че да пасват на възможно най-широк диапазон от кухненски боксове. Има такива, които не са по-широки от 45 см.
Преди да си закупите, все пак трябва да обмислите количеството съдове, които всекидневно употребявате, и да съобразите размера със собствените си необходимости.
Съдомиялната машина не измива големите тенджери, тигани и т.н. Напротив. Просто трябва да ги "пуснете" на максимално висока температура и интензивна програма.
Най-силният аргумент, който може да ви убеди да се снабдите със съдомиялна, е очевидният факт, че тя е пералня, но за съдове!
