Народен празник на всички лечители, врачки, бачтели и билкари. Свързан е с вярата в светите лечители Кузма (Козма) и Дамян.
На този ден жените не работят нищо, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Единственото, което могат да правят, е да месят хляб и да го раздават за здраве.
Вечерта срещу празника болни, слепи и недъгави хора отиват да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измиват на аязмото. Често обричат курбани на светците-лечители.
Християнският култ към двамата братя-лечители е особено разпространен в Изт. Римска империя (3 в.). Най-ранните им изображения върху икони у нас датират от 12 в.
Своята популярност братята дължат на умението да лекуват. Тяхното житие е изпълнено с много чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота, гноящи рани и др.
Поради това са наричани Врачове или Врачи, както и св. безсребреници Кузма и Дамян, тъй като не взимали никакво възнаграждение.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
