Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестровден (2 януари) - празник, посветен на едрия впрегатен добитък - волове, биволи - за предпазването му от болести и за добър приплод.
Обредността на Силвестровден има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят по домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват торта от неизринатите от Коледа обори.
Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът свършва с голямо хоро на мегдана.
Православната вяра свързва с името на свети Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечестиво деяние, свети Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното.
Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, свети Силвестър връща живота на животното. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.
Именници: Силвестър, Силвия
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
