Оказва се, че любимата халва за много българи, е предпочитан десерт почти по целия свят. Думата се изписва по сходен начин, дори има вероятност да ви разберат на много места, ако си поискате в някой магазин.
Забележете - halva, halawa, alva, hulwa, helva, chalva и т.н. Какво друго, освен вкусен десерт, може да обедини така успешно хората по света.
С тези термини се назовават различни видове гъст, захарен продукт, който се сервира в страните от Близкия изток, Южна, Централна и Северна Азия, Северна Африка, Централна и разбира се - Източна Европа и Балканите. Евреите също са големи почитатели на халвата.
Терминът "халва" означава "сладък" и се използва за назоваване на два вида десерт: първият, базиран на основата на брашно, има леко желирана консистенция, обикновено се използва грис за приготвянето му.
Вторият тип е леко ронлив, базиран на основата на ядки и се прави от тахан (сусамова паста). Може да се използват и други масла от ядки, например слънчогледово семе. Основните съставки са масло от ядки, в най-честия случай – шам фъстък, и захар.
Халва може да се направи и от някои зеленчуци, като моркови, тиква, сладки картофи. Халвата може да се съхранява на стайна температура, но има малък риск от разваляне.
В летните месеци е добре да се съхранява в хладилник, защото може да започне да отделя влага. Думата халва идва от езика Идиш (еврейски немски), език, който говорят около 4 милиона евреи.
В Занзибар, например, приготвят халва от оризово брашно и кокосово мляко.
Турските майстори на халвата приготвят десерта от копринени нишки. Може да се прибавят и сурови бадеми, сок от агаве и сусам.
В Аржентина пък използват фъстъчено масло, за да си приготвят интернационалния десерт.
Смело го наричаме така, защото категорично се убедихме в световното разпространение на халвата.
Ето как можете да си приготвите Домашна халва.
