Член на семейство лилии, в което влизат и лукът, празът и салатният лук, чесънът, известен и като "воняща роза", е отглеждан още през неолита в Централна Азия. Макар историците все още да спорят каква е била основната му роля в онези древни времена, знае се обаче, че е използван като подправка в храната и в медицината.
Надпис, открит в Хеопсовата пирамида гласи, че чесън е даван на работниците, построили пирамидите, за да им дава сили за тежката работа. Днес, обществото във все по-голяма степен осъзнава ползата на чесъна за здравето, което обяснява защо той е втората най-продавана билкова добавка.
Огромно количество изследвания е фокусирано върху ползата на чесъна за сърдечно-съдовата система. Доказано е, че чесънът смъква кръвното налягане и нивата на триглицеридите и холестерола, също така предотвратява калцирането на коронарната артерия, мощен антибиотик и антиоксидант.
Може да се консумира по различни начини: суров, сготвен, преработва се в най-различни течни форми, от рода на чайовете и сиропите, а също и под формата на хапчета. Много от специалистите отричат таблетките с твърдението, че силата на растението се унищожава в самия процес на производството им.
Д-р Дейвид Краус от университета "Бърмингъм" в щата Алабама, смята, че лечебните свойства на чесъна се крият най-вече в миризмата му. Така, че ако използвате обезмирисани добавки (варианти на чесън), няма да се възползвате напълно от полезните му свойства.
Ако обичате или искате да се научите да ядете чесън, най-силната му форма е суровата. Дръжте чесъна в покрит, но не непропускащ въздух съд, на хладно място, неизложено на пряка светлина.
Така ще се съхрани до 2 месеца. Не съхранявайте чесъна в олио при стайна температура. Подобни съчетания са идеална среда за развитието на опасен ботулизъм (заболяване, предизвикано от инфекция), независимо дали е пресен или предварително изпечен.
Още интересна информация можете да намерите в книгата "Тайните на хората, които никога не боледуват" на издателство "Colibri".
