С наближаването на Никулден всички ние се замисляме каква риба да изберем и по какъв начин да я приготвим. И тъй като най-разпространеният морски представител, който присъства на празничната трапеза в този ден, е шаранът, сега е моментът да разберем малко повече за него.
Шаранът (Cyprinus caprio) е сладководна риба, която спада към семейството на каракудата. Той може да достигне до 120 см на дължина и до 35 килограма тегло. Шаранът е всеяден. В ранна възраст той се храни с планктон, а с увеличаване на теглото му преминава към консумация на различни видове организми, живеещи на дъното на водните басейни. Размножава се през пролетта. Тъй като шаранът е опитомен вид и лесно се развъжда, той е една от любимите риби не само на кулинарите, а и на рибарите. Освен това, той лесно понася и големи температурни разлики във водата.
В българските води от много години насам шаранът намира отлични условия за живеене. За негова родина обаче се счита Азия и Източна Европа. Макар да съществуват твърдения, че римляните са съхранявали и консумирали шарани, едва през Средновековието започва главното им развъждане във водни басейни в Европа. Този вид риба често се свързва и с манастирите, тъй като по време на пости именно той е замествал месото.
Развъждането на шараните започва през месеците май и юни, когато по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си - до 500 000 хайверни зрънца. След това малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни, а през есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване. Така, когато са заровени в тинята, са защитени от студа.
Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от шарана са създадени многобройни раси. Сред основните видове са: люспест шаран, чието тяло изцяло е покрито с люспи; огледален шаран, който има няколко големи люспи, разпилени по цялото тяло; както и гол шаран, който няма никакви люспи.
Други разпространени видове са: линеен шаран, който е подобен на огледалния, но люспите му са разположени само по гръбнака; както и тревист шаран (Амур), който е подобен на люспестия, но е с издължено тяло и обърната нагоре уста.
Всеизвестен факт е, че качествата на шарана са много на брой. Той е предпочитана риба при спазване на диети или при режим на здравословно хранене. В състава си средно той съдържа следните хранителни стойности:
За 100 грама:
Калории: 100 Ккал
Белтъчини: 17.7 г
Мазнини: 5.6 г
Наситени мазнини: 1.1 г
Омега-3 мастни киселини: 0.6 г
Калций: 41 мг
Калий: 332 мг
Фосфор: 415 мг
Селен: 20 микрограма
Витамин D: 3.8 микрограма
Ейкозапентаенова киселина (ЕРА): 66 мг
Докозахексаенова киселина (DHA): 60мг
Огромна част от производството на шарани се пада на аквакултурата. В световното производство на шарани най-голям дял притежава Китай с 80 %. След него, като основни производители се сочат Индонезия, Виетнам, Европейският съюз, Русия, Бангладеш и Бразилия. Шаранът е традиционно ястие за Централна Европа. Двете държави с най-голямо производство са Полша и Чешката република. В рамките на ЕС търговията се ограничава до изнасяне от Чешката република към Германия. Този вид риба остава непознат в много от държавите членки.
В България обаче шаранът си остава предпочитана риба за традиционната трапеза на Никулден, а и не само. Много кулинари предпочитат тази риба заради лесното й улавяне, а и заради качествата, които притежава.
Ето и нашите рецепти за шаран, които ви предлагаме да опитате.
