Темата за бъдещето винаги е била супер интригуваща – както за обикновените хора, така и за надарените с някакви артистични или научни заложби. Писатели, художници, музиканти, физици, химици, астронавти, дори кулинари – всички те, по собствен начин, изследват бъдещето. Разбира се, не буквално, но все пак бъдещето се равнява именно на алтернативни решения, които да облекчат настоящето, в дълга перспектива.
Някак отнесени от собствените си грижи и проблеми, ние, обикновените хора, не мислим много-много за далечното бъдеще. Онова, което може да събуди искра в очите на авантюристите, или да угаси пламъка в погледите на реалистите.
Защо ви ги казвам тези неща? На 10 декември 2012 години на бял свят се появи докладът „Global Trends 2030: Alternative Worlds“, или „Глобални тенденции 2030: Алтернативни светове“, на американската организазия National Intelligence Council. Както се досещате, в него е разгледан светът след 18 години във всички възможни аспекти. Като се започне от издигането на азиатските икономики, климатичните промени, енергетиката, радикалния ислям... И се стигне до храната. Защото по важност тя не отстъпва нито крачка пред останалите засегнати теми.
Очаква се през 2030 година търсенето на храна да се е увеличило с около 35% . Просто защото светът ще е нараснал с 1 милиард гърла. Същото се отнася и за питейната вода, като процентите тук скачат на 40. Световното земеделие използва около 70% от глобалните сладководни източници. Къде отиваме?
Представете си САЩ с техните 315 010 000 жители и изключително лошите им джънк фууд навици. От къде идва месото в бургерите? А пържените картофи? След като консумацията нараства, нараства и самото производство, като принципите на последното съвсем се огъват пред принципите на здравословното хранене. То съвсем не влиза в плановете на глобалната хранителна индустрия. Да, храната сама по себе си е цяла индустрия, която ангажира покрай себе си още няколко.
Ако оставим Щатите и техните необходимости настрана, ще видим другата половина на света, където хората буквално се бият за парче хляб. В Африка и страните от Близкия изток след не повече от 20 години ситуацията няма да се е подобрила, поне според авторите на доклада. Точно тези райони ще са най-засегнати от липсата на питейна вода, храна и дори обработваема почва.
Въпреки многобройните анти-ГМО инициативи, генномодифицираните култури ще продължат да бъдат основен фактор в глобалното земеделие.
Все пак, и развитието на технологиите ще си каже думата – земеделските инструменти и похвати ще са далеч по-пестеливи на вредни за човека вещества, като намален трябва да бъде и негативният ефект на земеделието върху околната среда.
Друга любопитна тенденция от бъдещето, спомената на няколко места в доклада, е т.нар. „вертикално земеделие“. Тъй като светът усилено се урбанизира, около 60% от населението ще живее именно в градски региони през 2030. Отглеждането на храна на място, без зависимост от инфраструктурата в селските региони, ще бъде ключов момент.
Ще бъде ли индустрията в баланс с природата и човека след по-малко от две десетилетия? Едва ли. Може само да се надяваме на обагрени в розово картини, макар че прекомерната надежда е вредна за ума.
Какво можем да направим: да се стремим да имаме свои собствени източници на основните хранителни продукти, като мляко и яйца. Защото тези в масовите вериги са си направо токсични. Да не пилеем питейната вода просто защото тук, в България, сме благословени с нея.
Вероятно да се завърнем към селото и обработването на почвата, поне в някакъв отрязък от годината. Все си мисля, че добрата храна ще спаси света. Защото, ако мисли за храната си, човек мисли за всичко, всичко останало. С тази мисъл изпращам 2012.
