Жадни ли сте? Или сте гладни?
Няма значение кое от двете, защото бозата е и напитка, и храна, а тази, която направих, има чудесния вкус от едно време и със сигурност няма нито едно Е, защото е направена единствено от просени зрънца, захар и вода.
Обичам бозата да е гъста, гладка и не много сладка, затова усилията ми бяха да получа точно това. Ако и вашите предпочитания са същите, тогава запишете следната рецепта:
За закваската:
2 с.л. пълнозърнесто ръжено брашно
1 пълна с.л. захар
1 чаша хладка вода
Ръженото брашно се изпича в сух тиган, като се внимава да не прегори. Слага се в буркан, добавя се захарта и се долива водата. Затваря се със салфетка и ластиче и се оставя на топло за около 12 часа. По миризмата ще познаете кога е готова закваската - има мирис на онази боза, която сме пили като деца.
За бозата:
165 гр. просо (ползвах био, а не за папагалчета)
2.2 литра вода
3/4 ч.ч. захар
закваската
Просото се смила добре в кафемелачка и се изпича в суха тенджера с незалепващо дъно. Добавят се захарта и водата. Кипва се и се вари десетина минутки на тих огън, като се разбърква, за да не стане на бучки.
Понеже брашното не е много фино, на помощ идва пасаторът. Пасираме до гладкост и оставяме да поизстине. Сега е време да се добави закваската.
Разбърква се и се оставя на топло за няколко часа, после се прибира в хладилник за през нощта и на следващия ден е напълно готова за пиене.
Наздраве! А ако тази статия много ви е харесала, не пропускайте да посетите блога на Радослава!
