Ако го нямаше интернет, мозъкът ми със сигурност щеше да бъде много по-свободен и мързелив.
Седна ли пред компютъра, знам, че съм поела по неведомия път на информацията – понякога полезна, понякога безполезна, но винаги там.
И потъвам в разсъждения, пропити с кофеин, за нещата от живота, под звуците на любимото онлайн радио.
Общо взето, така преминава работния ми ден. В обработване на информация, кафе и храна, които ми правят компания до клавиатурата.
На бюрото ми също така има хапчета за главоболие на основата на кофеин (за всеки случай, знае ли човек), но в моменти на главоболежки винаги предпочитам да изпия чаша кафе. Или две...
И ето, че, благодарение на асоциативния ми мозък, се сещам за тази песен на Blur, в която накратко се твърди, че всички хора живеят по описания от мен начин.
Щракащи пръсти, придружени от завършващите на "ин" подсилващи субстанции, като всеки човек си има свой фаворит, присъстващ активно в кръвната му картина.
Кога започва да се пише този сценарий? И още по-важно - от кого?
Може би някъде в края на 19-ти век, когато на фармацевтичния пазар се появяват различни продукти на основата на забранени днес наркотици?
Може би.
"Съвети за майки: уморихте ли се до безкрай от безспирния плач на детето, което страда от болката на растящите зъби?
Веднага посетете кабинета на някой химик (разбирайте – фармацевт – б.а.) и си вземете шишенце от успокояващия сироп на Мисис Уинслоу.
Той е напълно безопасен и приятен на вкус. Благодарение на него, детенцето ви ще заспи сладък сън и на другия ден ще се събуди с розови бузки..."
Този рекламен текст ни връща в щата Мейн през 1849 година, когато въпросната Мисис Уинслоу забърква отвара от 65 мг морфин (в 1 флуидна унция – 0.03 л), натриев карбонат и амоняк. Идеална рецепта за деца, не мислите ли?
А дали Чарлс Ромли Олдър Райт, създал хероина в лабораторни условия през 1874 година, е предполагал, че към 2005 година по света ще има повече от 50 хиляди зависими от хероин, кокаин и цялата гама синтетични наркотици? Употребяващите диацетилморфин (сиреч хероин) в световен мащаб надхвърлят 20 милиона, по данни на Обединените нации от преди няколко години.
Две десетилетия след "пускането" на хероина, един друг химик – Феликс Хофман от много известна немска фармацевтична компания – ресинтезира хероина, докато се опитва да създаде... кодеина! Иначе на негово име се води и сътворяването на аспирина.
Компанията Х решава да продава "новия" си продукт като заместител на морфин и сироп за кашлица. Събитията се събират в годините 1898-1910. Обаче, видиш ли, оказало се, че Господин Хероин предизвиква силни зависимости и е четири пъти по-силен от морфина. Броят на зависимите рязко започнал да се увеличава, а компанията Х прекратява производството на това вълшебно лекарство през 1913 година.
Интересна тактика – пусни наркотика, чието производство ти струва 5 стотинки, продавай го с една нула отзад, и после гледай какви ще са последствията за горкото и нищо неподозиращо человечество...
Нали знаете, че любимата Coca-Cola е била създадена като сироп за кашлица през 1886 година от химика Джон Пембертън? Той използвал 141.7 грама листа от кока за направата на сиропа през първите пет години на производство. По-късно, компанията бива закупена от бизнесмена Ейза Григс Кандлер (който впоследствие също я препродава и трупа цяло състояние).
През следващите 12 години, напитката съдържала 9 милиграма кокаин на бутилка. След 1904 година обаче, компанията започнала да използва остатъците от кокаиновата екстракция, вместо свежите листа на растението.
Разбира се, в съвременната Coca-Cola не се съдържа кокаин, но колко силни са пристрастяващите й ефекти, преценете сами.
Ако и вие потънете в басейна от информация Интернет, ще откриете страховито голям брой лекарства на основата на опиума, канабиса или коката, които през годините са се превръщали във фармацевтични експерименти.
Иначе, макар да не завършва на "ин", захарта също влиза в списъка на модерните наркотици. За разнообразните и умопомрачителни изходи от нейната употреба, четете тук и тук.
За още по-пагубната, но носеща милиони връзка между фармацевтиката и животновъдството, цъкнете тук.
За страховитите последици от пристрастяването към т.нар. "джънк фууд", ви съветвам да се поразровите из разнообразния архив на Kulinar.bg.
А ако ви се е сторило, че този текст е самоцелен, скролнете нагоре и го прочетете отново.
Още малко сол върху пържените картофки?
