Храната е двигателят на живота. Без нея не могат нито растенията, нито животните, нито хората.
Но за да не звучим като автори на буквар за първи клас, ще кажем, че едно от нещата, които различават хората от животните, е именно способността им да готвят. И всъщност ще навлезем по-дълбоко в темата.
Ние, хората, сме се научили не просто да готвим – кулинарията, вследствие на дългия си път през човешката история, се е превърнала в наука, в изкуство.
Ето защо решихме да обърнем внимание на няколко любопитни факти от историята на храната, които нагледно обясняват защо сме започнали да я "обработваме" преди консумация.
Макар историците, археолозите и палеонтолозите да не разполагат с най-точните данни, те са напълно способни да изготвят различни хипотези на тяхна основа. Това разминаване в историческите сведения пък обяснява наличието на толкова много, често противоречащи си, теории.
Всеки може да се досети, че първият метод на готвене в човешката история е печенето на огън, следван от варенето. В продължение на стотици хиляди години, развиващата се човешка раса е изяждала храната си в суров вид. Всичко се променя, когато човекът открива огъня и неговите способности. Но не просто го открива – започва да го използва контролирано. Нашите прадеди осъзнават, че готвенето е жизнена необходимост за човека.
Никой не може да знае със сигурност каква точно е причината за появата на сготвената храна. Може да се предполага, че тогавашните човеци забелязали, че топлинната обработка освобождава протеините и въглехидратите, както и че "разбива" фибрите. Казано накратко, готвенето на храната увеличава нейната хранителна стойност и превръща някои иначе неядивни продукти в ядивни.
Доста път сме изминали, преди да облечем бялата престилка и да запретнем ръкави в лъскава и удобна кухня! Източник: Thinkstock/ Guliver
Другата положителна промяна, която неандерталците вероятно откриват сами, е подобряването на здравето им. Според някои учени, именно готвенето на храната е факторът, който "изважда" човека от животинското му съществуване и го превръща в... човек.
Да се върнем на огъня и печенето. Концепцията за запичането на месо няма как да е съществувала без някакво познание за промяната, която настъпва в него, когато е сготвено. Както и обратното, всъщност. Със сигурност хората от преди няколко хилядолетия не са консумирали изтънчени рецепти с помощта на нож и вилица. Те вероятно са оставяли убитото животно, било то мамут или някакъв вид прасе, в огъня, до неговото угасване.
Готвенето е грижа и отношение. Източник: Thinkstock/ Guliver
Свиването на месото при тази брутална термична обработка подсеща ловците, че силата на огъня трябва да се контролира. Предполага се, че тогава започват да се използват помощни средства като плоски камъни, изкопаване на трапове и т.н.
Според учени от Кеймбридж, представителите на Хомо еректус (Изправеният човек) са използвали огън преди 300 000 години. Доказателствата за това обаче са нищожни. Според повечето палеонтолози и археолози, огънят влиза в употреба едва преди 40-50 хиляди години. С навлизането на огъня в готвенето, започва да се развива и земеделието. Всички домашно отглеждани култури изискват термична обработка преди консумация. Всъщност в сурово състояние повечето от тях са токсични.
Според френската историчка Катрин Перлес, човешкото същество споделя много общи черти с животните по отношение на храненето. Някои видове носят уловената храна в леговището си и я "трансформират" преди да я дадат на малките си. Перлес обаче допълва, че хората трансформират храната по съвсем различен начин. Човешкият вид се уповава на огъня и комбинира различни съставки. Споре нея, а и според нас, кулинарията като акт изцяло отличава човека от животното и всъщност е не просто символ, а фактор, на неговото облагородяване като вид.
Готвенето е преднамерено занимание, а кулинарният акт е акт на споделяне, заключава Перлес. А ние сме напълно съгласни с нея.
