Опаковките на преработените храни са изпъстрени с чудни съставки, родени в нечия лаборатория. Следващия път, когато посегнете към някой чипс, ви съветваме да се загледате в дребните буквички и да проверите дали в съставките фигурира думата "олестра".
Какво е олестра?
Олестра, често изписвана и като Олеан (Olean, по името на производителя) е заместител на мазнината, който всъщност не съдържа никакви мазнини, калории или холестерол. Олестра се използва в производството на доста мазни храни, като картофения чипс, за да елиминира наличието на "вредни" мазнини в него.
В САЩ този заместител е одобрен още орез 1996 година от Комисията по храните и лекарствата (FDA). В края на 90-те на олестра започва да се гледа със съмнително око, поради появата на редица странични ефекти вследствие на консумирането й. Въпреки това, олестра продължава да фигурира в хранителните продукти в доста страни по света.
Кой е открил олестра?
Олестра е открита случайно от изследователите Матсон и Волпенхайн, работещи за Procter&Gamble, през 1968 година. Целта на учените била да открият мазнина, която се храносмила по-лесно от недоносени деца. През 1971 година, компанията се среща с Комисията по храните и лекарствата, за да научи какви тестове трябва да се направят, за да се представи олестра на хранително-вкусовата индустрия.
По време на самите тестове, учените забелязват спад в нивата на холестерол при употребата на олестра. Така стигаме до 1975 година, когато от P&G решават да запитат Комисията дали олестра може да се използва като лекарство, заради свойството й да повлиява холестерола. Това довежда до поредица от изследвания, които обаче не успяват да покрият изискванията на FDA и шумът около олестра отново замира.
Комерсиализацията на олестра
През 1984 година FDA дава позволение на компанията Kellogg да рекламира зърнената си закуска с високо съдържание на фибри като ефективна за намаляване риска от рак. В този момент P&G възраждат своята работа и тестовете продължават цели 3 години. В крайна сметка, те успяват да покрият процентните изисквания на Комисията и да "прокарат" олестра като заместител на мазнини.
Само че в Комисията продължават да имат съмнения относно ефектите, които продължителната консумация на такъв заместил би оказала върху здравето. Започват да се появяват и различни странични ефекти (например диария), така че P&G са принудени да ограничат диапазона от продукти, в които олестра участва. Така заместителят започва да се употребява в производството на чипсове от всякакъв тип и различни солени снаксове. Това се случва през август 1990 година.
През 1996 година, след удължаването на патента върху олестра, Комисията налага изискването всеки продукт, съдържащ олестра, да носи съответното означение.
През 200-та година продажбите на продуктите с олестра рязко спадат, така че P&G прекратяват с дългогодишните си опити да разширят употребата на заместителя и продават фабриката на Twin Rivers Technologies през февруари 2002 година.
Към днешна дата, има няколко световноизвестни брандове чипс, в чиито "диетични" версии олестра присъства. Съставката може да се открие и в някои замразени десерти.
Заключенията си направете сами.
Източник на информацията: Wikipedia
