Преди механичните системи за замразяване да се появяват (т.е. да бъдат изобретени), хората изстудявали и съхранявали храната си с лед и сняг, който пренасяли от планините.
Първите хладилни "клетки" не били нищо по-различно от дупки, изкопани в земята, покрити с дърво и/или слама и пълни с лед и сняг.
Със сигурност, в онези далечни времена, са се справяли достатъчно добре и без фреон и електричество, макар съвременният живот да е някак немислим без тях.
Самото замразяване, като процес, не е нищо по-различно от премахване на топлината от затворено пространство или от дадена субстанция, с цел намаляване на температурата им.
Хладилникът работи на принципа на изпаряване на течност, като именно така се абсорбира топлината. Въпросната течност, използвана в производството на съвременния хладилник, се изпарява на много ниска температура.
Течността се изпарява бързо на принципа на компресията; бързото разпространение на парите изисква кинетична енергия и си я набавя от най-близкото място, което, изгубвайки своята енергия, става по-студено. Казано с по-прости думи, охлаждането на основата на бързото разпространение на газове е в основата на съвременното замразяване.
Първото, познато на историята изкуствено замразяване, е демонстрирано от Уилям Кълън в Университета в Глазгоу през 1748 година. Любопитно е, че той не използвал своето откритие с практическа насочесност. През 1805 година, американският изобретател Оливър Еванс се превръща в първия дизайнер на хладилна машина.
Първата машина, която реално ставала за употреба, е направена през 1834 година от Джейкъб Пъркинс, който използвал етер за парната компресия. Една година по-късно, американският физик Джон Гори построява първия хладилник на основата на дизайна от предишното изречение, като използвал лед.
Немският инженер Карл фон Линден пък патентира не самия хладилник, а процеса по втечняване на газ през 1876 година (именно процесът в основата на хладилната технология).
Горе-долу по същото време, подобрени хладилни дизайни били патентовани от афроамериканските изобретатели Томас Елкинс (патент с номер 221,222) и Джон Стандард (патент номер 455,891).
Хладилниците от последното десетилетие на 19 век до 1929 година пък използвали токсични газове, като амоняк и серен диоксид. За съжаление, историята на хладилника регистрира няколко смъртни случаи, вследствие на изтичане на метил хлорид от хладилниците.
Именно тогава три американски корпорации обединяват изследователския си потенциал, за да създадат по-безопасен метод.
Техните усилия водят до откриването на фреона. Само за няколко години, фреоновите хладилници ще се превърнат в основна част на всяко домакинство.
Няколко десетилетия по-късно, хората стигат до заключението, че хлорфлуорвъглеводородите, съдържащи се във фреона, застрашават озоновия слой около планетата.
Иронично, нали?
Припомнете си и историята на съдомиялната машина.
