Габи Златарова е председател на Българската асоциация цьолиакия. Съществува огромна вероятност да не сте чували нито за нея, нито за самата асоциация.
Това се дължи на безспорния факт, че в България дискусии по темите цьолиакия и вреда от глутена не съществуват, или се случват прекалено рядко, в общественото пространство.
Важно е да се обърне внимание на цьолиакията, тъй като много хора дори не осъзнават, че страдат от нея.
Диагностицирането й в клинични условия също е прекалено трудно, като понякога не се и случва или до него се стига след години неправилно лечение.
Нелекуването на заболяването (т.е. продължаването на глутеновото хранене във времето) може да доведе до сериозни здравословни последици. Неговите симптоми са различни при всеки човек.
Сред най-честите попадат подуването на корема, съпроводено с болки, хроничната диария, загубата на тегло, светлите, често видимо мазни и лошо миришещи екскременти, необяснимата анемия, болките в костите и ставите, промените в настроението, силно забавеният растеж при децата, кожните обриви и др.
***
Представете се с няколко думи на аудиторията на Kulinar.bg. Коя е Габи Златарова и защо е избрала да е председател на Българската асоциация цьолиакия (целиакия)?
Благодаря за интереса, както към мен, така и към дейността на нашата Асоциация. Аз съм съпруга, майка и работеща жена. В Асоциацията попаднах след поставена диагноза през 2009 г. Благодарение на хората в нея, успях да преодолея първоначалния шок и да си отговоря на много въпроси, които никой лекар не е в състояние да изясни. След активно дискутиране на проблемите ни в групата във Фейсбук и за мен, необяснимо се стигна до избора ми като председател на БАЦ. Така че не съм го избрала, а бях избрана, но се съгласих да поема тази отговорност, защото обичам да помагам и това ме прави щастлива.
В България като сериозно състояние ли се възприема цьолиакията? В Мрежата се запознах със случая на млада жена, която споделя, че дълги години е обикаляла лекарските кабинети, без да й е поставена правилната диагноза...
Цьолиакията е "мъгла” в гастроентерологията, която се опитваме да разсеем с общи усилия. За съжаление, гореспоменатият случай е практика в диагностицирането на това заболяване. Мога да ви дам много такива примери. Факт е, че докато специалистите стигнат до точната диагноза, човек продължава да се трови с глутен и това му нанася понякога непоправими щети. Това е коварно заболяване, което може да е придружено от симптоми, но може и да липсват такива в определен период. Така че трябва да познаваме тялото си и да се доверяваме на знаците, които то ни дава.
Разкажете ни за Българска асоциация цьолиакия. Каква е вашата дейност? Към какво се стремите?
До момента дейността ни е свързана главно с популяризиране и информиране на хората за болестта. Помагаме на родители на деца с тази диагноза и на възрастни с глутенова ентеропатия (друго име на целикакия - б.а.), най-вече с информация за самото заболяване, последствия от нарушаване на диетата, храни, лекарства и козметика без глутен, лекари и методи за изследване на болестта и т.н. Но стремежите ни са свързани с подобряване живота на децата и хората с тези заболявания, защото на практика се оказва трудно и скъпо да живееш с тях. Хубавото е, че е здравословно и това е силен аргумент, за да убедим хората да спазват диетата.
Имате ли информация какъв е относителният брой на българите, страдащи от цьолиакия?
Не, няма такава информация за България.Смята се, че разпространението на заболяването е от 0.5 до 1% от общата популация в света, но като се има предвид, че голяма част от случаите не са диагностицирани, тази цифра ще се окаже по-сериозна.
Информирани ли сме достатъчно за вредата от глутена?
Има вече доста информация, но не сме достатъчно информирани. Парадоксално е, че в ТЕЛК комисиите има некомпетентни лекари, които говорят смехотворни неща. А иначе е достатъчно да се знае, че глутенът е пептид, съдържащ се в жито, ръж, ечемик и овес. Хората с цьолиакия не трябва да консумират такива храни, защото непоносимостта към глутен се смята за имунно-свързано нарушение на дейността на тънкото черво, а когато червата не усвояват храната, се разболява целият организъм, постепенно и "подмолно”. Дори за здравите хора, глутенът не е много необходим, в смисъл не е жизнено важна храна, както плодовете и зеленчуците. Гуинет Полтроу например не разрешава на децата си да се хранят с глутен, независимо, че нямат здравословен проблем.
Смятате ли, че алтернативите на бялото брашно са достатъчно достъпни, и като откриваемост, и като цени, за потребителите със специфични хранителни нужди?
Не, не смятам. Наблюденията ми са, че се спекулира много с тези храни по отношение на цените. Достъпни са вече, като артикули в магазините, но предимно в големите градове.
Как трябва да изглежда менюто на диагностицирания с цьолиакия човек?
По възможност, да е съставено предимно от плодове и зеленчуци, месо, млечни продукти (ако няма алергия към белтък), семена, ориз, картофи, царевица и голямо въображение. Родителите на децата с това заболяване са чудесни кулинари. Постоянно се изпробват нови рецепти, които споделяме взаимно и трябва да ви кажа, че самата аз съм изумена, колко много неща могат да се приготвят с безглутенови продукти. Проблемът е във времето.
Домашно приготвената храна е полезна и вкусна, без консерванти и вредни добавки, но отнема време, а и не е много трайна храна. Също така все още не се предлагат безглутенови ястия в градини, училища и заведения за обществено хранене, както е в другите европейски държави.
Какви са съветите Ви към хората, в чиято диета пшеницата и подобните на нея зърнени култури присъстват активно?
Моят съвет е да ги избягват или поне да ги заместват с алтернативни брашна. Най-популярното и евтино брашно, тип 500, е и най-вредно, защото хранителната му стойност е ниска, а основната му функция е свързваща, т.е. слепва отделните частици брашно, за да се изпече хубав (на външен вид) хляб. В тестените изделия масово производство няма нищо полезно. Това за българина е трудно да се възприеме, защото хлябът е присъствал на трапезата му от дълбока древност. Има обаче съществена разлика от домашно приготвения хляб с квас и този, който се продава в супермаркетите. Лимецът, примерно, е много по-полезен от бялото брашно. Факт е, че напоследък се появиха пекарни, в които можеш да си купиш вкусен и прясно приготвен хляб, който, за съжаление, не става за нас.
Коя е страната в света с най-много страдащи от цьолиакия?
Мисля, че САЩ водят класацията. Всички сме чели за Монсанто и ГМО храните, това обяснява нещата. В Европа, Австралия и Южна Америка, както и в страните с висока консумация на житни растения, като Индия, Африка, страните от Близкия Изток, също има много хора, страдащи от това заболяване.
Поддържате ли връзка с други, подобни на БАЦ, европейски асоциации?
За сега не. Това ни е една от целите. Черпим опит от българите по света, които са така добри да ни осведомяват за работата на асоциациите в другите европейски страни. Всичко е свързано с пари, а ние сме дружество с нестопанска цел и разчитаме единствено на спонсори и доброволни дарения. Много работа ни чака, но аз съм оптимист.
В Асоциацията има много будни и активни хора. Надявам се с тяхна помощ да събудим, както институциите, така и хората, от които зависи да се подобри живота на болните от цьолиакия в България.
