Ние, българите, сме почитатели на лютичкото. Добавяме го под различна форма на трапезата си.
По тази си черта приличаме на мексиканците, които са известни с любовта си към пикантните храни и по-конкретно чилото.
Чили чушката е сорт, който се характезира със силно лютив вкус. В английски език думата, която се използва за назоваването на люти чушки е "peppers”. Етимологичното обяснение е фактът, че вкусът на лютата чушка е бил сравнен с нещо познато – този на черния пипер.
Но знаете ли, че чили чушката е плод и член на рода Capsicum. В спектъра на този род има видове, които нямат никаква лютивина до такива, които направо не се ядат, така да се каже.
Лютивината на чилито идва от химикала капсаицин. Действа като дразни силно мембраните на лигавицата на устната кухина, произвеждащи секрети.
Това е нещо като защитен механисъм на самото растение – тъй като семената са най-люти, това пречи на хората и животните да ги ядат, което помага на репродукцията на растението. Хитро, нали?
Има най-разнообразни видове чили, като може би най-известният у нас е халапеньо. Голяма част от видовете чили се използват пресни, консервирани, сушени или под формата на олио. Могат да се употребяват отделно или мискирани.
Нито една кухня не използва толкова много комбинации от пипери колкото мексиканската кухня.
