Южноафриканската кухня се е формирала под множество различни влияния. Те могат да се разделят най-общо на две категории:
Готварски практики на местните жители, като племената Khoisan и Xhosa и говорещите Zulu и Sotho;
Кухнята на няколкото вълни имигранти появила се по време на колониалният период от хора от индийските, британските и африканерските нашествия и техните роби и слуги. Това включва и кухните на хората от Cape Malay, които имат много общи характеристики с кухните на Малайзия и Ява, а също така и рецепти от съседни колониални култури, като например португалски Мозамбик.
Кухнята на местните хора от преколониалната ера се е характеризирала с широката употреба на ядки, плодове, листа, грудки и други продукти събирани от диви растения, както и на дивеч. Появата на домашни крави, преди около 2000 години, позволява употребата на млечни продукти и наличието на месо по всяко време.
Въпреки че в домакинствата, освен крави, се отглеждат и овце, и кози, а мъжете често организират големи хайки за дивеч, който е в изобилие, телешкото месо се счита за най-важно и е най-ценено от населението. В много селища ребрата на всяка крава, която е заклана по някаква причина, са толкова ценни, че се подаряват на вожда на селото.
Храната на днешните чернокожи южноафриканци може лесно да бъде свързана с храната на техните предци. Типичното меню на едно чернокожо семейство включва гъста, пухкава царевична каша, наречена "пап", с ароматно варено месо със сос.
Обикновено провинциалните семейства (но и много градски такива) оставят своя пап да престои няколко дена, за да ферментира, особено ако е направен от сорго, вместо от царевица, което му придава остър аромат.
За повечето чернокожи южноафриканци в основата на всяко ястие е месото. Южноафриканците като цяло (и бели, и чернокожи) много обичат печеното на барбекю месо (наричано braai) и изсушеното месо (biltong).
Както в миналото, когато кравите са се смятали за най-ценните придобивки, така и днес, чернокожите южноафриканци предпочитат телешкото месо за приготвяне на своите ястия, въпреки че на трапезата може да се сложи и овче, козе, пилешко и др.
Яденето на месо има дори ритуално значение за тях. За сватби, завръщане на член на семейството от дълго пътуване и други специални поводи, семейството купува живо животно, което заколва вкъщи и приготвя обилна трапеза за близките и съседите. Смята се, че разливането на кръвта на животното на земята успокоява духовете на предците, които се събират около трупа му.
Вегетарианството е приемано с недоумение от чернокожите южноафриканци, които използват зеленчуците само като гарнитура. Посетителите в Южна Африка трябва да знаят, че южноафриканците са толкова месоядни, че ако поканиш някого на гости и сервираш вегетарианско ястия, може да се приеме за обида.
Урбанизацията от 19-ти век, в комбинация със строгия контрол на земеделската продукция, са накарали черните южноафриканци да разчитат все повече на относително скъпи, индустриално произведени храни, като пшенично и царевично брашно, бял ориз и захар. Преди появата на зърнените храни от Америка, южноафриканците са правели пап от сорго, но в днешни дни царевицата е предпочитана.
Тези храни се предлагат от бели търговци, мелници или фабрики. Това е довело до драстично намаляване на продуктите използвани в традиционната кухня. От друга страна обаче някои от новите продукти (царевица, домати) са обогатили местната кухня. Най-значителен е приносът на царевицата – тя е интегрирана до такава степен, че често се бърка за традиционен продукт в южноафриканската кухня.
Други популярни храни в Южна Африка са пилешко месо, лайм, чесън, джинджифил, чили, домати, лук и много подправки.
Южна Африка е колонизирана през 17-ти век. Последователно са идвали заселници от Португалия, Нидерландия, Германия, Франция и Великобритания, които са донесли със себе си европейските стилове на готвене. Африканерите са донесли своите сочни potjiekos, tamatiebredie (доматени яхнии) и овчи или агнешки яхнии със сос от домати и лук, с или без ориз. Има и много европейски ястия, като холанските пържени понички, Malva pudding (вид сладък пудинг) и melktert (вид десерт с крем). Френските хугеноти пък донесли различни вина и традиционни техни рецепти.
В района на Cape Malay съществува един специфичен вид кухня, наречен "Cape Dutch”. Тя се характеризира с използването на индийско орехче, бахар и люти чушки. Cape Dutch се е формирала, както от кухнята на робите докарвани там от Dutch East India Company (първата международна компания в света, занимавала се с превоз на колониални стоки към Азия) от Бенгал, Ява и Малайзия, така и от европейските готварски прийоми на заселниците.
Това обуславя използването на източни подправки в ястията, както и имената на доста от тях. Характерни за тази кухня са пикантните кърита, лютият сос Sambal, маринованата риба и най-различните рибни яхнии.
Традиционно ястие е Bobotie – то се приготвя от смляно месо изпечено с яйчена заливка. Води началото си от колонията на Dutch East India Company в Батавия (днешна Джакарта), а името му идва от индонезийското bobotok. Ястието може да се подправи с къри, а обикновено се сервира със Sambal – загатване за малайзийския му произход.
Кърито е много популярно ястие сред всички етнически групи в Южна Африка. То е едно от многото ястия донесени от хилядите индийски работници, които пристигат в страната през 19-ти век. Те донасят и нови кулинарни практики а също множество сладкиши, сосове, пържени храни и други пикантни храни.
Когато са разработени мините в Южна Африка и чернокожите южноафриканци започват да се преселват в градовете, някои жени също се преместили и започнали да варят бира за работниците, които в голямата си част били или ергени или такива, които са се преместили без жените си.
Традицията жени да приготвят бира за работниците се е развила дотам, че собствениците на този тип барове и таверни са почти само жени. В днешни дни повечето от градското население пие бира произведена в пивоварни, но хората в провинцията и тези, които са от скоро в града все още предпочитат мътната, нефилтрирана традиционна бира.
Храненето навън е много разпространено в Южна Африка. Има много ресторанти, които предлагат традиционни местни ястия или техни по-модерни интерпретации, а във всички големи градове има и ресторанти, които предлагат ястия от мароканската, китайската, западно африканската, конгоанската и японската кухни.
Ресторантите за бързо хранене също са много разпространени, като традиционните играчи на този пазар McDonald's и KFC, срещат много силна конкуренция в лицето на местни вериги като Nondo's и Steers.
