Чували ли сте за шпецле? А опитавали ли сте? Това е вид юфка с яйца, част от немската традиционна кухня.
Терминът "шпецле" идва от умалителната форма на думата "spatz”, което означава малко врабче. Някои опреличават тестеното изделия и на малки кнедлички.
Така или иначе текстурата на шпецлето е мека и деликатна. Това ястие се среща и в съседните на Германия страни – Австрия, Швейцария, Унгария, както и в областите Елзас и Южен Тирол.
Не е съвсем сигурно откъде идва точно рецептата, има доста вероятни първоизточници. Някъде през първата четвърт на 18 век за първи път се среща рецептата в писмените "кулинарни паметници". Но се срещат и застъпници на тезата, че този вид юфка е измислен още през далечните години на средновековието. Но това далеч не е лишено то логика, тъй като пастата и юфката има хилядолетна история като продукти.
В наши дни, когато чуем за специалитета шпецле, го мислим и определяме като немски. Годишното промишлено производство на шпецле в Германия възлиза на около 40 000 тона. Очевидно това е една от любимите храни на нацията.
Преди да бъде механизирано производството на шпецле, са се приготвяли в ръце или с помощта на лъжица. По-късно бива въведен специален инструмент за направа на немската прясна юфка, който наподобява ренде (виж симката).
Има няколко основни съставки, от които се прави шпецле – задължително яйца, брашно и малко сол. Има едно златно правило, което немците не пропускат, приготвяйки вкусното шпецле и то е: "Винаги слагай едно яйце повече от бройката на хората, кото ще хапват юфката". Често може да се добави вода, за да стане малко по-фино тестото, но трябва да я добавяте внимателно, за да не разводните съвсем консистенцията, променяйки пропорцията.
Например, ако използвате брашно тип 500 и пълната бройка яйца, то добавянето на вода допълнително вероятно няма да се наложи. Тестото не трябва да е трошливо.
По традиция шпецле се прави, като се режат от тестото тънки и дълги ленти, поставени върху дъска за рязане. След това се слагат във вряща вода и се готвят, докато се издигнат на повърхността на водата. Това е индикатор за готовност на шпецлето. След като се втвърдят леко и вече са се оформили, се вадят от водата, изцеждат се и се слагат настрана.
За да бъде улеснен целият този процес са изобретени няколко уреда. Наподобявали цедка или гевгир, за да може по-лесно да се оформи юфката на малки неравномерни топчета. Някои варианти на рецептата могат да се обогатят, като се добавят млян черен дроб, спанак или ситно рендосано сирене.
Но най-разпространените, така или иначе, са тези, варени във вода с натурален вкус.
Опитайте и нашата рецепта за шпецле.
